Проф. д. изк. Чавдар Попов е преподавател по история на изкуството

Проф. д. изк. Чавдар Попов е учител по история на изкуството на ХХ век в катедра “Изкуствознание ” в Националната художествена академия в София. Автор и куратор е на редица изложения и изявления, свързани с българското изкуство у нас и в чужбина, както и един от най-уважаваните престижи в родните художествени среди.

Той е един от седемте членове на журито, които избраха българския план за най-престижното международно събитие в региона на изкуството - Венецианското биенале 2019 - с бюджет от 500 000 лв., отпуснати от Министерството на културата (МК). Те избраха творбата " Как живеем " на Рада Букова и Лазар Лютаков, с куратор Вера Млечевска.

Участието ни на Биеналето обаче беше придружено от редица кавги - финансови и корупционни. Липсата на транспарантна и налична информация от страна на МК накара група създатели даже да разгласяват отворено писмо с 12 неуместни въпроса, които обаче останаха неотговорени от управляващите.

OFFNews се свърза с проф. Попов, с цел да обсъдим метода, по който се е провел националният конкурс за избор на план за Венецианското биенале (ВБ). В течение на диалога изкуствоведът посочи някои мощно притеснителни обстоятелства към работата на МК и сложи под подозрение легитимността на състезанието. Той също по този начин насочи и съществени обвинявания към комисаря на българския павилион и шеф на Националнага изложба (НГ) Яра Бубнова в това, че е провела умишлен прелом по отношение на предходната директорка Слава Иванова.

Разкажете по какъв начин се организира състезанието.

В понеделник, не помня коя дата тъкмо, януари някъде, ми се обади ректорът на Художествената академия проф. Николай Драчев и ме попита дали бих желал да бъда включен в журито за състезанието на Венецианското биенале. Оставям настрани въпросът за какво той е трябвало да ме търси, а не примерно някой чиновник на Министерството. Тогава бях в Берлин и показах единодушие да вземам участие, само че категорично му споделих, че се връщам от Германия в сряда същата седмица. Обърнах внимание върху събитието, че в случай че журито се събира същата седмица, няма да мога да се включа в него. Проф. Драчев (той евентуално не е бил в течение на извънредно късите срокове) ми сподели, че има време, да съм спокоен, журито ще заседава чак другата седмица. Приех.

На другия ден, във вторник, ми се обаждат от Министерството на културата на пожар с молба да отида в МК и да видя плановете, които са показани за състезанието. Казах им, че съм в Берлин и няма по какъв начин да отида, защото се връщам в България в сряда. Тогава дамата, която другояче беше доста общителна, сподели, че няма никакво време, усетих в интонацията ѝ мощно терзание. Заявих, че щом е по този начин, се отхвърлям от присъединяване в журито, на което тя съобщи, че това е невероятно пред тип събитието, че името ми попада в заповедта.На другия ден, в сряда, когато пътувах, друга жена от МК ми се обади, още по-притеснена и съобщи, че членове на журито са се събрали, гледали са плановете и че аз също би трябвало да съм там. Даже ми предложи неуместния вид непосредствено от летището да отида в МК, което естествено отхвърлих, защото въпреки всичко не съм разполагаем на министерството. Тогава се разбра, че някаква трескава експедитивност е подгонила всички в МК. По-късно на 2-3 пъти зададох въпроса за какво толкоз се бърза, само че той увисна във въздуха без никакъв отговор.

На другия ден, в четвъртък, отидох в МК, с цел да се срещна с плановете, само че без да знам, че към този момент е било решено в същия ден да се състои финалното съвещание на журито. Колегите евентуално са имали 2 дни с цел да се срещнат с плановете (макар че и това е прекомерно малко!), а аз имах 2,5 часа,! А плановете бяха 23 . Налице имахме огромна като размер визуализация, следваше да се четат и много обширни текстове. Пълен парадокс!

За 2 часа и нещо прегледах колкото можах плановете, само че е повече от ясно, че при този безразсъден цайтнот нямах опция да се срещна както следва с тях. Когато журито се събра в 13:00 часа, с цел да даде своята крайна оценка – аз заявих на всички, че при тези условия не мога да бъда пълностоен член на журито и апелирам да бъда освободен от неговия състав . Тогава служителки от МК обявиха, че в случай че напусна, журито ще се разпадне и това ще опропасти нашето присъединяване на ВБ. При по този начин обрисуваната апокалиптична картина заявих, че щом е по този начин, няма да напущам, само че апелирам да се има поради, че присъединяване ми в журито освен това състояние е безусловно официално.

Тъй като сътрудниците към този момент имаха някаква визия за плановете и завършени желания, беше решено финалното съвещание да се организира малко по-късно в същия ден. И до момента нямам отговор на въпроса какво наложи безчовечен късите периоди? Дадоха ни някакви заповеди на министъра, които са меко казано смехотворни – днешната заповед на министъра поправя вчерашната, а идната заповед на другия ден поправя втората заповед и по този начин нататък...

Дори 2 дни са малко, с цел да се оценят 23 плана.

Абсолютно незадоволителни са! Което ме кара да установявам, че състезанието беше проведен извънредно небрежно, зле, не мога да кажа заради какви аргументи. От моя позиция, този конкурс бе чисто фиктивен . Това не омаловажава качеството на плановете, в това число и достолепията на спечелилия. Но аз не можах да добия даже бегла визия от тях. Ако в този момент ме попитате за тях, нищо изключително не мога да Ви кажа. Не бих могъл да настоявам, че някой е оказвал напън върху мен, само че се стигна до упорито увещаване да се остане и да се взе участие, с цел да може състезанието да бъде законен. Не одобрявам и няма да приема за естествени изискванията, при които трябваше да работя.

Може ли да се каже, че не приемате легитимността на състезанието?

Донякъде да, тъй като по този начин не се прави на никое място, това е реплика на конкурс. Относно решенията – те са законни. Но по отношение на изискванията – те не са естествени!

Колко време е обикновено да се отдели за оценка на толкоз доста планове?

Минимум седмица, в случай че не и повече. Може би даже и 10 дни. Датите на биеналетата се знаят авансово от доста дни насам, всичко това може да се разпредели ясно и прецизно във времето.

По време на съвещанието на комисията, на която сте участвали въпреки всичко, останалите членове на журито имаха ли определен любимец, или се спореше сред няколко плана за това кой да бъде определен?

Мисля, че най-малко в този интервал – следобеда в последния ден, четвъртък - те към този момент бяха постигнали консенсус за спечелилия план, защото нямаше разногласия и полемики. Прегледахме на бърза ръка плановете, само че те (бел.авт. - останалите членове на журито) към този момент имаха образувано отношение . Което може да се дължи на обстоятелството, че са имали към 2 дни да ги прегледат. Това са опитни и уважавани от мен сътрудници, оценявам качествата и работата им. Просто към този момент значително бяха осъществили своя избор. Смятам, че са създали каквото са могли за този пай интервал от време. Винаги обаче има персонални желания и ползи в сходни журита – на всички места по света, освен у нас – и това не може да се избегне. Впрочем не това е бедата, а, отново дублирам, извънредно дребното време за преценка.

Как бихте коментирали спечелилия план?

Има избрани качества, бих го дефинирал в известна степен като самобитно „ минималистичен ”, изчистен образно и пластически. Съвременното изкуство е сфера с голямо количество от разнородни прояви и относителността господства напълно. Доста е мъчно да се оцени обективно качеството на даден план. Зависи от публиката, от създателя, от форума, на който се показва, от насоките в изкуството сега, от съответната обстановка и така нататък В дадения случай е налице избрана концепция, обвързвана с мотото на Биеналето, тъй че аз го одобрявам и считам, че има своите качества. Сигурно сред останалите планове също е имало качествени, не мога да кажа. Видях няколко плана, които съгласно мен имаха достолепия, само че нямах време да ги прегледам както следва. Не бих могъл да назова мотивацията и критериите, заради които е оценен планът. Но все пак го одобрявам и считам, че беше показан професионално.

Получихме систематизиране по пера на финансите, които МК е отпуснало за плана. Като човек, който се е занимавал с изложения, можете ли да го погледнете и да си кажете мнението дали Ви се виждат съответни сумите ( бел.авт. – демонстрирам на господин Попов листата с парите, изхарчени за Биеналето )?

Малко ми е мъчно да кажа. На пръв взор ми се коства, че отпуснатите средства са много обилни. Нямам визия на каква база са изчислявани тези суми. Би било забавно да се съпоставят със сумите, изхарчени за плановете на други страни, взели участие на Биеналето тази година. За да се направи една справедлива и съответна преценка за плануваните средства би трябвало да се знае на каква база са закрепени сумите за плана, по какъв начин се разпределят и така нататък Освен това, уповавам се, че всеки един лев ще бъде регистриран с нужната бистрота и гласност.

Да, само че да вземем да вземем за пример сумата от 42 хиляди лв. за „ Разходи по съгласуваност на дейностите на място в Италия “. В диалози с няколко художници до момента с интернационален опит поражда въпросът – какво е това? Никой не може да отговори какво значи това перо и за какво е изхарчена такава сума пари за него.

Аз също нямам никаква концепция. Не знам.

Да вземем и 20 хиляди лв. за опаковка и превоз.

Това кардинално е допустимо. Наскоро изпращах картини на дребния ми наследник в Берлин, които опаковахме в сандъци и транспортирахме и видях, че разноските не са дребни.

Все отново това са 10 картини в сандъци. Докато нашият план е една шепа чаши и няколко фабрични плоскости от фибран и плексиглас. Чак 20 хиляди лв. да коства?

За това също може да се запита човек, прав сте. Но въпреки всичко е редно да се съпоставят разнообразни планове, да се ревизират цени. Ако се откри достоверна информация, която да удостовери тези суми – добре. Но разбивката, която видях, свидетелства за много обилни разноски.

Последен образец: „ Инсталиране, монтаж, ремонт и такси за плана в националния павилион “ за 50 хиляди лв.. Та толкоз е сумата на самото произведение. Освен това какъв брой има да се инсталира в нашия план, който по принцип е редно самите създатели да го създадат.

Да, това не е дребна сума. Това също е много смущаващо. Всеки разумен човек ще се смути от тези пари. Но отново споделям, че би трябвало да се изследва по-добре дали за сходен вид действия се отделят същите суми. Освен това би трябвало да се попита на каква база е избран бюджетът от 500 хиляди лв. за Биеналето. Как тъкмо е решено отпуснатата сума да е толкоз, а не повече или по-малко? Това не би трябвало да е случайна сума. В края на краищата има финансови органи, дано те преценят.

Българският план на ВБ, струващ 500 000 лева - стъклени чаши върху плексигласови секции, както и стени от фибран и плексиглас (сините плоскости). Снимка: Паоло Коделупи.

В художествените среди настойчиво се приказва, че присъединяване ни на Венецианското биенале е пропито от корупция. Комисар е и.д. шеф на НГ Яра Бубнова, която до неотдавна оглавяваше частния Институт за модерно изкуство, а е и негов основател. За куратор на плана ни е определена Вера Млечевска – жена на Правдолюб Иванов, един от основополагащите членове на ИСИ. Председател на конкурсната комисия пък е Аделина Филева, шеф на СГХГ и доближена на ИСИ. Същото важи и за директорката на павилиона ни Катя Ангелова.

Мисля, че изразът „ пропито от корупция ”е прекомерно мощен и отдава дан, по този начин да се каже, на една прекомерно фешън и спрягана в обществото тематика. Но че има спор на ползи, това евентуално е по този начин. Ако би трябвало да бъдем почтени, съгласно мен, промяната на директорството в НГ – освобождението на Слава Иванова и назначението на Яра Бубнова като краткотрайно изпълняваща длъжността точно в този миг – беше обвързвано само и единствено с нейното присъединяване в Биеналето. По статут шефът на НГ би трябвало да оглавява нашето присъединяване в него. Нека прибавя, че статутът е направен от същите лица, които са най-заинтересовани точно те да вземат участие в Биеналето. У нас, както е известно, постоянно законът се прави за „ индивида ”. Схемата е елементарна, не е нужна особена прозорливост, с цел да бъде разгадана. Редица национални участия в Биеналето от други страни напълно не се провеждат от съответните музеи или галерии. Прочее, една Национална изложба, изключително пък българската, има да взема решение надалеч по-важни и по-сериозни проблеми, в сравнение с да се занимава с Венецианското биенале. Прекаленото вторачване в Биеналето измества фокуса от тежките проблеми на „ Квадрат 500 ”. Преди време, когато се появи казусът с климатичната апаратура в НГ, беше изработен самобитен опит за прелом Слава Иванова да бъде отстранена от заемания пост .

Който опит бе воден от Недко Солаков.

Не мога да кажа от кого тъкмо, това не ме интересува, само че тогава замислената акция не съумя. Показателно е, че откакто не стана, завчас не помниха за всевъзможни сякаш повредени картини. Сега това се случи по различен метод. Това е битка за придобиване на избрани властови позиции и благоприятни условия – за присъединяване тук и там, за символен капитал, за авторитет. Овладяването на институция от ранга на НГ е значимо за сходни цели. Колегите ни в чужбина не са длъжни да знаят махленските ни пререкания и боричкания. За тях е значим представителният миг – еди кой си е шеф, еди кой си е експониран в галерията и така нататък Тоест, значимо е на първо място придобиването на избран символен капитал, който след това се „ капитализира ” и финансово.

Много хора се съмняват в в този момент протичащия конкурс за шеф на НГ. Той се бави извънредно дълго време, до този миг даже не са оповестили имената на претендентите, подали документите си за него, а крайният период беше 21 март. И до момента от МК отхвърлят да ми дадат информацията. Вие имате ли сходни подозрения?

Нямаме нищо черно на бяло. Фактът, че се бави, обаче е много объркващ. Не изключвам някакви подмолни ходове, нямам съответна информация. Не се интересувам доста от самия развой, от съответната конспирация. Онова от което се интересувам, обаче, колкото и наивно и клиширано за звучи – като българин, първо, и второ – като изкуствовед, е да не се червя и да бера позор, когато ми се постанова да повеждам високо квалифицирани експерти от чужбина в тъй наречените „ Квадрат 500 ”. Не мога да бъда безразличен към образа и към положението на галерията, тъй като сегашната картина по никакъв метод не ме задоволява. Мога да се обосновавам в детайли. И това съм го писал нееднократно, въпросът е, че тези изявления не провокират никакъв спор, от който безспорно всички ние имаме потребност.